Разказът на едно момче, което се запозна с Маркус Рул

Разкажи ни как стана така, че се засече по едно и също време на едно и също място с Маркус?
Миналата година през март в едно забравено от Бога градче в Германия – Шварцвалд – там откъдето извира Дунава. Случайно намерих една зала на вратата, на която седешe огромен плакат с образа на Маркус Рул, на който пишеше, че Маркус е поканен като гост там на 21 април. В събота във въпросния ден аз бях сред първите, които влязоха.

А какви впечатления имаш от залата?
Беше по-голяма, отколкото предполагах и много добре оборудвана, не забелязах олимпийските лостове, които бях свикнал да виждам, нито дискове за щанги, но за сметка на това имаше много машини.

Има ли нещо българско в Германския бодибилдинг?
Да, на черния пазар за стероиди силно се забелязва присъствието на нашия Бионабол и Румънския Напосим, но Бионабола е особено тачен поради цената си, варираща от 35 до 50 пфенинга за хапче.

Какво се случи след като влезе в залата?
Първо, имаше кратко представяне на двама състезатели от клуба и после шефа на залата, който водеше цялото шоу съобщи по микрофона, че Маркус вече е в залата. Въведоха го сред кръга от огромни билдери, красиви жени и просто хора, които искаха да видят състезателя от Топ 10 на световната ранглиста. Когато Маркус влезе, беше с дрехи, които нямаше как да прикрият 137-те килограма мускулна маса.

Как ти се стори, разговорлив ли беше?
Не, не беше особенно разговорлив и не се впускаше в подробности пък и хората онемяха при вида му, и не знаеха какво да го попитат. Маркус каза, че преди да се е захванал със културизъм е бил футболист, каза също, че сега не може да се върне към нормалния си ритъм на живот който е водил преди, но е реалист и ще се състезава още 4-5 години, след което ще се откаже и ще стане пак нормален човек. Направи ми впечатление, че гледа много реално на нещата, не хвърчи из облаците -тогава се целеше в челната петица на Олимпия.

Какво стана след тези разгвори?
Маркус влезе в една стаичка за да загрее, всички заредиха светкавиците, а аз, както досега, бях на най-предния ред – точно пред вратата, пред която се очакваше да излезе. След като загря и се напомпи, той тръгна да излиза през вратата, но слабо казано тя бе тясна за да мине през нея. Краката му бяха огромни, гърбът беше толкова масивен, че не искам да си помисля даже какво представляват гърбовете на Дориан или Рони Кoлман. Под съпровода на хубава музика Маркус раздвижи мускули и започна да позира въпреки, че спомена, че не е напълно изчистен 137-те килограма релеф личаха перфектно. Започна да изрежда пози, които направо спират дъха на човек. Странното беше, че след 30 секунден позинг той се прибра в малката стаичка – беше му станало лошо, зачерви се, а водещият шоуто му занесе две двулитрови шишета с вода. Маркус направи впечатление на един човек с разклатено здраве, планина от мускули, но далеч от смисъла и целта на културизма. Изведнъж осъзнах колко много се разминава от идеала, в който повечето от нас вярваме. Колко сляпо вярваме на списанията, в които пише колко щастливи са Олимпиите, как нямат никакви проблеми. И как подрастващите подражават сляпо в някакви диети и все по-често прибягват до употребата на стероиди по случайно изнамерени схеми, само и само за да се приближат до образа, в който вярват.

Какво се случи след всичко това?
След цялото това представяне Маркус раздаваше автографи на предварително подготвени за целта снимки, които струваха по 10 марки.