Общи състезателни правила по джудо

Общи правила

Чл.1 Състезателно поле
Състезателното поле трябва да бъде с размери от 14 х 14м. до 16 х 16м. То трябва да бъде разделено на две зони: състезателна зона и предпазна площ.
Състезателната площ трябва да е с размери между 8 х 8 м. и 10 х 10 м.Площта разположена навън от опасната зона образува предпазна площ, която трябва да бъде широка 3 м.

Чл.3 Екип за джудо
Състезателите носят джудоги (екип за джудо) отговарящ на следните изисквания:
г) Кимоното трябва да бъде достатъчно дълго, за да покрива бедрата и да достига минимум края на юмруците когато ръцете са напълно обтегнати покрай тялото.Кимоното трябва да бъде достатъчно широко, за да може да обвие гърдите и да надмине гръдната обиколка на нивото на долната част на гръдния кош с минимум 20 см.
д)Панталоните трабва да бъдат без надписи и достатъчно дълги за да достигнат максимум глезена и минимум на 5 см. от него.Разстояние от 10-15 см. трябва да има между крака и панталона по цялата му дължина.

Чл.8 Жестове
8.Хики-ваке: Повдига ръката си високо във въздуха след това да я свали напред пред себе си (палецът нагоре).
10.Сономама: Да се наведе напред и да допре двамата състезатели с дланите на ръцете си.
11.Йоши: Да натисне двамата състезатели с дланите на ръцете си.
15.За да посочи на състезателите да поправят екипите си: Да кръстоса лявата си ръка върху дясната на нивото на пояса си с длани навътре.
16.Пасивност: Да завърти предмишниците си напред пред тялото си и след това с показалец да посочи пасивния състезател.
19.Свободно докосване: В случай на малко нараняване (напр. кръв от носа и др.) жест с отворена ръка с длан нагоре по посока на състезателя.
21.Фиктивна атака: Изправя двете ръце напред със свити пръсти и след това прави движение с двете ръце надолу.
22.Наказание за опасната зона: с едната ръка показва опасната зона, а другата ръка е вдигната над главата с разтворени пръсти, след което посочва и наказва състезателя.

Чл.9 Място (позволена зона)
в)Ако по време на атака с техника като 0-учи-гари или ко-учи-гари стъпалото или кракът на тори напусне състезателната площ и се придвижи над предпазната площ, акцията се счита за валидна9за оценяване), ако тори не пренесе тежестта си върху стъпалото или крака навън от съст. площ
Приложение чл.9
В случай на удържане върху разграничителната лимия, ако частта от тялото на състезателя, която все още допира състезателната площ се повдигне във въздуха и прекъсне контакта с нея арбитъра трябва да обяви „матте“.

Чл.10 Времетраене на схватката
Мъже – 5 мин. чисто време
Младежи (до 21г.) – 5 мин. чисто време
Жени – 4 мин. чисто време
Всеки състезател има право на 10 мин. почивка между схватките.

Чл.13 Време за удържането (осаекоми)
ИППОН – точно 30 сек.
ВАДЗА-АРИ – 25 сек. или повече, но по-малко от 30 сек.
ЮКО – 20 сек. или повече, но по-малко от 25 сек.
КОКА – 10 сек. или повече, но по-малко от 20 сек.

Приложение чл.13
Ако „осаекоми“ е обявено преди или едновременно с прозвучаване сигнала за края на игралното време, то същото се продължава до постигане на иппон или до обявяване на „токета“ или „матте“ от арбитъра.
Чл.14 Техника съвпадаща със сигнала за края на схватката.
Всеки незабавен резултат от техника започната с прозвучаване сигнала за края на схватката се смята за валидна.
Всяка изпълнена техника след прозвучаване на сугнала за край на схватката не е валидна, въпреки че арбитъра все още не е обявил „соремаде“.

Чл.15 Начало на схватката
Състезателите трябва да застанат еди срещу друг в състезателната площ на отбелязаните с лента места отговарящи на цвета на пояса, който носят (червен или бял).След като състезателите са се поздравили и са направили една крачка напред арбитъра обявява „хаджиме“, за да започне схватката.

Чл.16 Преминаване в не-вадза
На състезателите е разрешено да преминат от право положение в не-вадза (партер) в следните случаи:
г)Когато един състезател отведе своя противник в партер посредством прилагането на някакъв прийом, който въпреки че много прилича на техника на хвърляне не може да се окачестви изцяло като такава.

Приложение чл.16
Когато един състезател тегли своч противник в не-вадза по начин неотговарящ на чл.16 и неговия противник се възползва от това положение за да продължи в не-вадза схватката може да продължи, но арбитъра наказва с „чуй“ състезателя, който е нарушил правилата.

Чл.17 Край на схватката
При обявяване на „соремаде“ от арбитъра, състезателите трябва да заемат местата си, които са имали в началото на схватката.
Щом като арбитъра обяви резултата от схватката, състезателите трябва да направят крачка назад към техните места (бял и червен) да се поздравят прави и да напуснат състезателната площ.

Чл.29 Нараняване, заболяване или инцидент
Ако отговорността за нараняването пада върху ненаранения състезател, последния губи схватката.
Ако се случи инцидент поради външна причина, решението хики-ваке (равна схватка) трябва да бъде дадено.

Състезателни правила по джудо

Наказания

Чл.27 Забранени действия и наказания.
Едно наказание може да бъде дадено след обявяване на „соремаде“ за всяко забранено действие, извършено в предвиденото за схватката време или в известни изключителни случаи, за извършени големи нарушения след сигнала за край на схватката – ако решението още не е дадено.
Забранени действия и съответни наказания:
а)ШИДО се дава на всеки състезател, който извърши едно леко нарушение.
1. Съзнателно да избягва хващането на противника, за да попречи на действията на схватката.
2. Да се заеме в право положение крайно дефанзивна поза (обикновено повече от 5 секунди).
3. В право положение след като се осъществи куми-ката (захват) да не се правят атакуващи действия.(виж ПАСИВНОСТ)
4. Да се правят действия създаващи впечатления за атака, но които ясно показват, че нямат за цел да хвърлят противника.(ФИКТИВНА АТАКА )
5. Да се стои изцяло с двете стъпала върху опасната зона, ОСВЕН АКО се започва атака, изпълнява атака, парира се атакуващо действие на противника или се защитава от атакуващо действие на противника.(виж ОПАСНА ЗОНА)
6. В право положение, продължително да се държи без да се атакува (обикновено повече от 5 секунди):
а) Поясът или долния край на кимоното на противника с една или две ръце.
б) Яката, реверът или кимоното на противника от едната му страна с двете ръце.
в) Единия ръкав на противниковото кимоно с двете ръце.
7. В право положение, продължително да се държи края на единия или двата ръкава на противника с дефанзивна цел (обикновено повече от 5 секунди).
8. Да се вкарва един или няколко пръста в ръкава на кимоното или в крачола на панталона на противника или да се пристяга ръката на противника посредством усукване на ръкава.
9. В право положение продължително да се държат с преплетени пръсти пръстите на едната или двете ръце на противника с цел да се попречи на действията в схватката (обикновено повече от 5 секунди).
10. Съзнателно да се раздърпва кимоното си, да завързва или развързва пояса или панталона си без разрешението на арбитъра.
11. Да обвива края на пояса или на комоното около независимо коя част на противниковото тяло.
12. Да се захваща със зъби екипа.
13. Да се поставя дланта, ръката, стъпалото или краката върху лицето на противника.
14. В право положение да се държи единия или двата крака или панталона на противника с една или две ръце, освен в случай когато едновременно с това се изпълнява техника на хвърляне.
15. Да се вкарва стъпалото или кракът в пояса, яката или ревера на противника.
б)ЧУЙ се дава на всеки състезартел, койот извърши едно средно нарушение ( или който повтори едно леко нарушение след като е бил наказан с шидо ).
16. Да се прилага шиме-вадза (задушаване) като се използва долната част на комоното или пояса.
17. Да се изпълнява „ножица“ ( кръстосани иизпънати крака) на тялото (до-джиме), на врата или на главата на противника.
18. Да се удря ръката на противника с коляно или стъпало, за да се принуди последния да отпусне захвата си.
19. Да се извива (назад) пръста (пръстите) на противника, за да се принуди да отпусне захвата си.
20. Да се тегли противника към земята, за да се премине в не-вадза по начин неотговарящ на чл.16.
21. От тачи-вадза или не-вадза да се иузлиза навън от състезателната площ или да се принуждава противника да излезе от нея (виж чл.9 – изключения)
в) КЕЙКОКУ се дава на състезател който извърши едно тежко нарушение (или който повтори редно леко или средно нарушение след като е бил наказан с чуй)
22. Да се опитва да се хвърля противника с крак обвит около неговия като стъпалата на двата крака са почти в една и съща посока и се пада назад върху противника ( кавазу-гаке).
23. Да се пролага кансетцу-вадза (ключ) където и да било другаде освен на лакътната става.
24.Да се прилага каквото и да е действие, което може да нарани врата или гръбначния стълб на противника.
25. Да се повдига лежащ на гръб противник, за да бъде хвърлен отново на тепиха.
26. Да се изкосява отвътре опорния крак на противника, когато той прилага техника като харай-гоши и др.
27. Да не се спазват указанията или командите на арбитъра. 28. Да се правят обидни или безполезни викове, забележки или жестове към противника по време на схватката.
29. Да се прилага кое и да е действие, което може да нарани или застраши здравето на противника или е противно на духа ха джудото. 30. Да се пада директно върху тепиха изпълнявайки или опитвайки се да изпълнява такива техники като ваки-гатаме.
г) ХАНСОКУ-МАКЕ се дава на всеки състезател, който извърши едно много тежко нарушение ( или който отново извърши каквото и да е нарушение след като е бил вече наказан с кейкоку).
31. Тори да се хвърля директно на глава върху тепиха наклонявайки се напред когато прилага или се опитва да прилага техника като учи-мата, харай-гоши и др.
32. Съзнателно да се пада назад, когато противника се е вкопчил на гърба на състезателя, като всеки състезател контролира движението на другия.
33.Да се носи твърд или металически предмет (покрит или не).
(3) ПАСИВНОСТ. Пасивност по принцип може да се възприеме, че има когато приблизително 25 сек. не е имало атакуващи действия от единия или двамата състезатели.
(5) ОПАСНА ЗОНА. Арбитърът може да разреши на състезателите да стоят за кратко време (около 5 секунди) свободно на опсната зона.
(13)ЛИЦЕТО означава частта ограничена между челото, пред ушите и ръбът на долната челюст.